tsveti4ka (Цвет)
198 271
Nov 20, 2010, 8:58 PM

Не ме отвеждай към дълбокото на тинята... 

  Poetry » Phylosophy
495 0 4

Не ме отвеждай към дълбокото на тинята.

Подвижни пясъци  не ме блазнят сега -

когато тъкмо отървах се от магията

и синьо заизглежда ми небето пак.

В болките ми не надничай, безполезно е

безогледно да се взираш отстрани.

А надеждите - от плахост заскрежените...

остави ми - от надежди не боли.

Не ме захвърляй в обятията на вятъра!

Добре ми е - заклещена в часовник.

Сурова ще дочакам на живота дрямката

(въоръжена с будност и съновник...)

 

© Цвет All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??