ekstasis (Михаил Цветански)
589 5067
14 mar 2012, 23:19

Не ме питай... 

  Poesía » De amor
942 0 16


Любовта е геранът в душата ти, знам,
и извират в недрата ти бистрици-чувства,
и ведрото ми пълниш с тъй истински блян,
аз отпивам неразум със жаждени устни...

Всеки порив за тебе е слънчева дан,
а очите ти пъстрят с мечти минзухари -
ти си пролет, родена в най-нежната длан
и стопила в душата ми скрежните хали...

Не ме питай защо сме се срещнали тук,
на Земята, след толкоз животи, любови...
аз съм търсил в гласа ти - завет, лоно, дух,
ти си търсила вечни за двама покрови...

 

И дори да си тръгнем от себе си днес,

и от чашата тръпна - горчилки да пием,

ще залитаме в ереси - топъл унес,

и любов вместо вяра в сърцето ще крием...

 

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??