ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
14.03.2012 г., 23:19 ч.

Не ме питай... 

  Поезия » Любовна
978 0 16


Любовта е геранът в душата ти, знам,
и извират в недрата ти бистрици-чувства,
и ведрото ми пълниш с тъй истински блян,
аз отпивам неразум със жаждени устни...

Всеки порив за тебе е слънчева дан,
а очите ти пъстрят с мечти минзухари -
ти си пролет, родена в най-нежната длан
и стопила в душата ми скрежните хали...

Не ме питай защо сме се срещнали тук,
на Земята, след толкоз животи, любови...
аз съм търсил в гласа ти - завет, лоно, дух,
ти си търсила вечни за двама покрови...

 

И дори да си тръгнем от себе си днес,

и от чашата тръпна - горчилки да пием,

ще залитаме в ереси - топъл унес,

и любов вместо вяра в сърцето ще крием...

 

© Михаил Цветански Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??