Не ме питай...
Любовта е геранът в душата ти, знам,
и извират в недрата ти бистрици-чувства,
и ведрото ми пълниш с тъй истински блян,
аз отпивам неразум със жаждени устни...
Всеки порив за тебе е слънчева дан,
а очите ти пъстрят с мечти минзухари -
ти си пролет, родена в най-нежната длан
и стопила в душата ми скрежните хали...
Не ме питай защо сме се срещнали тук,
на Земята, след толкоз животи, любови...
аз съм търсил в гласа ти - завет, лоно, дух,
ти си търсила вечни за двама покрови...
И дори да си тръгнем от себе си днес,
и от чашата тръпна - горчилки да пием,
ще залитаме в ереси - топъл унес,
и любов вместо вяра в сърцето ще крием...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
