21 may 2011, 23:04

Не ме питай...

Poesía » Otra

963 0 2

Не ме карай да пресичам океани, или да плувам в най-дълбокото море.
Не ме моли да достигна най-високите звезди, или да летя като птица за теб.
Не ме питай как изглежда тук вътре, в сърцето ми, докато нe видя светлината на утрешния ден.
Не ме питай за моите желания... дали нося любовта ти към вечността.
Не ме питай дали те "обичам". Защото преди да го направя,

ще трябва да намериш ключа към сърцето ми.

21.05.2011

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

Понякога не е нужно да питаме,обичаме ли то отговорите се четат в очите ни.Поздравявам те,за стиха!

2011-05-23T18:36:50+03:00
Izumrudkata (Катя)

Хареса ми!
Поздрав от България!
Пожелавам ти Успех!

2011-05-21T23:58:03+03:00

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0