21 may 2011, 23:04

Не ме питай...

Poesía » Otra

965 0 2

Не ме карай да пресичам океани, или да плувам в най-дълбокото море.
Не ме моли да достигна най-високите звезди, или да летя като птица за теб.
Не ме питай как изглежда тук вътре, в сърцето ми, докато нe видя светлината на утрешния ден.
Не ме питай за моите желания... дали нося любовта ти към вечността.
Не ме питай дали те "обичам". Защото преди да го направя,

ще трябва да намериш ключа към сърцето ми.

21.05.2011

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

Понякога не е нужно да питаме,обичаме ли то отговорите се четат в очите ни.Поздравявам те,за стиха!

2011-05-23T18:36:50+03:00
Izumrudkata (Катя)

Хареса ми!
Поздрав от България!
Пожелавам ти Успех!

2011-05-21T23:58:03+03:00

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0