21 may 2011, 23:04

Не ме питай...

  Poesía » Otra
961 0 2

Не ме карай да пресичам океани, или да плувам в най-дълбокото море.
Не ме моли да достигна най-високите звезди, или да летя като птица за теб.
Не ме питай как изглежда тук вътре, в сърцето ми, докато нe видя светлината на утрешния ден.
Не ме питай за моите желания... дали нося любовта ти към вечността.
Не ме питай дали те "обичам". Защото преди да го направя,

ще трябва да намериш ключа към сърцето ми.

21.05.2011

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Понякога не е нужно да питаме,обичаме ли то отговорите се четат в очите ни.Поздравявам те,за стиха!
  • Хареса ми!
    Поздрав от България!
    Пожелавам ти Успех!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...