Не ме питай как съм, погледни ми очите,
те ще разкажат всичко за мен:
как до болка в приятел се влюбих
и как вярвах в това без край!
Но нещо май в него се счупи,
не ме желае тъй, както преди,
отрязва ме, държи се различно,
но "изморен е", си казвах, а вярвах ли си?
Ден след ден по-силна болката става,
в гърлото буцата не мърда - стои,
стомахът на топка се свива,
а сърцето за тази обич крещи!
А ти, приятелю - безразличен оставаш,
виж - дъжда в мойте сини очи,
Прости ми, че с моята обич май ти досаждам,
но кажи ми - какво изпитваш ти?
© Полина Томова Todos los derechos reservados