Не ме питай как съм, погледни ми очите,

те ще разкажат всичко за мен:

как до болка в приятел се влюбих

и как вярвах в това без край!

           Но нещо май в него се счупи,

           не ме желае тъй, както преди,

           отрязва ме, държи се различно,

           но "изморен е", си казвах, а вярвах ли си?

Ден след ден по-силна болката става,

в гърлото буцата не мърда - стои,

стомахът на топка се свива,

а сърцето за тази обич крещи!

         А ти, приятелю - безразличен оставаш,

        виж - дъжда в мойте сини очи,

        Прости ми, че с моята обич май ти досаждам,

        но кажи ми - какво изпитваш ти?