Не питай коя съм

Не ме питай коя съм,

отдавна вече не зная.

Не питай какво работя

и къде живея,

аз искам любов,

искам да се смея.

Питай ме за какво живея

и за какво искам да умра.

Не ме затрупвай със злободневие,

романтика ми дай, спасение.

Не питай какво обичам и какво мразя,

аз трябва да се запазя.

Не говори за утре,

няма ден.

Аз искам днес,

искам с теб.

Аз искам да танцувам,

на вълните бесни аз да се любувам.

Искам да се смея,

искам в лудост да живея.

Искам до припадък да танцувам,

напук на всичко да се разбунтувам.

Не причинявай злободневие,

прати ме в друго измерение.

Не искай всичко,

аз го нямам.

Сърцето ти аз ще разбия,

без да дори да се замисля, че го имаш.

Безскруполно ще те затрия,

макар след мен да тичаш.

Обичай ме такава –

луда, страстна.

Обичай до полуда

кръвта във вените ми бясна.

Обичай тялото, обичай ми очите.

Обичай устните от кръв пропити.

Обичай всичко поетично в мен.

Ти си нова муза, нов катрен.

Различен и необичаен.

Пореден , все някога забравен.

Не мога друго да направя,

не мога друго да ти дам.

Аз мога само да те давя

без съвест и без свян.

Ще съм близка, топла и достъпна,

в ръцете ти ще се увивам, тръпна.

А после, пак безпътна

ще тлея вяло, ще помръкна.

Такава съм и толкоз имам.

Познавам се, заспивам.

Заспивам и си търся нова муза

и тя сама ме вика и погубва.

Тъй както ти затича се след мен,

тъй както ти си необикновен,

такива бяха всички преди теб,

сгрели малко късче лед.

За миговете неочаквани живея аз,

поглъщам ги  и пия до насита.

Такъв е моят чуден свят -

аз - вечно търсеща  и неоткрита.