Не ме съди...
Не ме съди, че искам да си тръгна.
Не ме вини. Аз вече знам.
От тебе любовта отлитна,
а щом е тъй, какво да дам
на южните морета в мене
във сън от падащи звезди,
които ме заплитат с време
на океани тръпнещи мечти.
Покой ти искаш. Аз съм буря
и взрив от ярки светлини.
Не ме обърквай с някоя си друга!
Не ме сравнявай с твоите жени!
Пожар ми дай, във него да изтлея.
Да вия лудо във кръвта.
Със огъня изгарящ да посея
следите, водещи в безкрайността.
Кажи ми, как вулкан се спира
да не изригне огънят му в лава?
Дори когато любовта ти си отива,
във мене пак е истинска и жива!
Не ме вини. Аз вече знам.
От тебе любовта отлитна,
а щом е тъй, какво да дам
на южните морета в мене
във сън от падащи звезди,
които ме заплитат с време
на океани тръпнещи мечти.
Покой ти искаш. Аз съм буря
и взрив от ярки светлини.
Не ме обърквай с някоя си друга!
Не ме сравнявай с твоите жени!
Пожар ми дай, във него да изтлея.
Да вия лудо във кръвта.
Със огъня изгарящ да посея
следите, водещи в безкрайността.
Кажи ми, как вулкан се спира
да не изригне огънят му в лава?
Дори когато любовта ти си отива,
във мене пак е истинска и жива!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
