21 may 2014, 13:00  

Не ме съди 

  Poesía » De amor
615 0 2

 

Не ме съди!
Недей ме поглеждай дори,
ти си моето вдъхновение.
Просто така невинна, там остани,
като мираж, след разрушение.
 

Да пиша искам, да мълча не зная,
нека поднеса своето откровение.
Да те докосна нежно за миг желая,
дори да сторя престъпление.
 

Извини ме, май не се представих,
аз съм рицарят с пробита броня.
Отдалече идвам, много път изходих,
мир търся, докато война водя.
 

Да те погледам още малко ми позволи,
много ужас досега видях.
Светът е пълен с хора, но фалшиви,
в теб надежда нова аз прозрях.
 

Прости ми, прости, че си така красива.
Прости ми, прости, че душевния мир ти наруших.
Прости ми, прости, че за мен си тъй мила.
Прости ми, прости, че в теб се влюбих.
 

Не ме убивай, не ме пъди,
разкраси моя кървав небосвод.
Един малък шанс ми подари,
сърцето бие, в сърцето е моят живот.
 

Р.Х. Темногром
21.05.2014 г.

© Тангра Перник Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • прочети „Колко си хубава“ на Христо Фотев, мисля че ще ти хареса
  • Много силно и истинско!!Личи си че идва директно от сърцето!Много ме докосна, изпълнено е с надежда, копнеж за обич, за нещо красиво и истинско и е някак мъдро!!БРАВО!!
Propuestas
: ??:??