Не ме съди!
Недей ме поглеждай дори,
ти си моето вдъхновение.
Просто така невинна, там остани,
като мираж, след разрушение.
Да пиша искам, да мълча не зная,
нека поднеса своето откровение.
Да те докосна нежно за миг желая,
дори да сторя престъпление.
Извини ме, май не се представих,
аз съм рицарят с пробита броня.
Отдалече идвам, много път изходих,
мир търся, докато война водя.
Да те погледам още малко ми позволи,
много ужас досега видях.
Светът е пълен с хора, но фалшиви,
в теб надежда нова аз прозрях.
Прости ми, прости, че си така красива.
Прости ми, прости, че душевния мир ти наруших.
Прости ми, прости, че за мен си тъй мила.
Прости ми, прости, че в теб се влюбих.
Не ме убивай, не ме пъди,
разкраси моя кървав небосвод.
Един малък шанс ми подари,
сърцето бие, в сърцето е моят живот.
Р.Х. Темногром
21.05.2014 г.
© Тангра Перник Todos los derechos reservados