31 mar 2007, 12:49

Не ме търси...

  Poesía
1.8K 0 8
Била съм сън...
Но те докоснах.
Истински.
И тялото ти още тръпне.
От възторг.
Не ме търси.
Не съществувам никъде -
за теб създадох
най-вълшебната любов.

Сънувай ме,
на глътки, тихо,
откривай ме
във най-дълбокия си вик,
докосвай всяка моя мисъл
и не събуждай утрото,
красиво е...

А после...
разкъсай на парчета този миг.

И от парчетата вземи усмивка,
взриви покоя на света,
хвани разплакания дъх на времето -
то да избяга не успя,
забравило очите си по мене -
родената в небесната сълза.

... Не ме търси!
Не съществувам никъде -
освен в непозволените ти мисли...
Сънувай ме понякога -
копнежна и създадена
от първата въздишка на земята
по залеза
и тръпнещия вятър...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светла Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...