Не ме търси...
Но те докоснах.
Истински.
И тялото ти още тръпне.
От възторг.
Не ме търси.
Не съществувам никъде -
за теб създадох
най-вълшебната любов.
Сънувай ме,
на глътки, тихо,
откривай ме
във най-дълбокия си вик,
докосвай всяка моя мисъл
и не събуждай утрото,
красиво е...
А после...
разкъсай на парчета този миг.
И от парчетата вземи усмивка,
взриви покоя на света,
хвани разплакания дъх на времето -
то да избяга не успя,
забравило очите си по мене -
родената в небесната сълза.
... Не ме търси!
Не съществувам никъде -
освен в непозволените ти мисли...
Сънувай ме понякога -
копнежна и създадена
от първата въздишка на земята
по залеза
и тръпнещия вятър...
© Светла All rights reserved.