Assasiyah (Александра) Assasiyah (Александра)
42
9 sept 2006, 13:38

Не ме виждаш

  Poesía
1.5K 0 3

Дай ми да видя твойте очи,

Поглед студен – чертите красиви;

Не помня дали бяха такива преди,

Когато ми казваше: Не унивай!

 

Виж как се обърна светът ни –

Сега ти си студен, а аз – жива,

Днес вече намирам причини,

Денят ми е светъл и съм щастлива...

 

Нима си забравил как ме усмихваше

Всеки път щом с погледа жив

Душата в мен с него докосваше

И денят ти бе светъл и беше щастлив...

 

Обърка се всичко, ти си различен

Облаци отразяват очите ти сиви,

Да те усмихна дори да опитвам,

Не ме виждаш, не мога, прости ми...


09/09/2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0