Не ме виждаш
Дай ми да видя твойте очи,
Поглед студен – чертите красиви;
Не помня дали бяха такива преди,
Когато ми казваше: Не унивай!
Виж как се обърна светът ни –
Сега ти си студен, а аз – жива,
Днес вече намирам причини,
Денят ми е светъл и съм щастлива...
Нима си забравил как ме усмихваше
Всеки път щом с погледа жив
Душата в мен с него докосваше
И денят ти бе светъл и беше щастлив...
Обърка се всичко, ти си различен
Облаци отразяват очите ти сиви,
Да те усмихна дори да опитвам,
Не ме виждаш, не мога, прости ми...
09/09/2006
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Все права защищены
