15 sept 2007, 8:28

Не ме забравяй

  Poesía
984 0 5

Не ме забравяй ти, не си отивай.
Напразно викам те в нощта,
живота ми на пух и прах ти неразбивай,
не зная как ще продължа.
Боли ме от това, че си с нея
и за теб тя е по-добра.
Искам те за мен и не приемам,
че ти споделяш с нея любовта.
Боли ме от това, че те сънувам,
че пазя спомена за тебе още жив,
боли и няма как да се преструвам,
че всичко уж било е кратък миг.
Но няма начин да те върна
и няма начин да те спра,
за последно аз в мечтите си
ще те прегърна и тихичко ще промълвя:
"Бъди щастлив с нея ти,
но винаги в сърцето си помни,
че моята любов е предана и свята
и от двете аз съм по-добрата!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Славова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...