7 feb 2008, 11:37

не ме забравяй, остани

960 0 9

Не ме забравяй, остани,

безпомощна ще викам във нощта,

не си отивай, приеми

тез думи мои за молба.

Не ме поглеждай безразлично,

очите ми са пълни със сълзи -

това за теб не е типично -

да нараняваш само със очи.

Не задминавай ръцете ми студени,

протегнати за прошка в нощта.

Не заглушавай думите горещи,

изречени с трепереща уста.

Нима забрави наш'те клетви,

нима забрави любовта

и нощите, и дните светли,

и всяка сбъдната мечта.

Тез думи мои за молба

"не си отивай" приеми.

Безпомощна ще викам в нощта -

не ме забравяй, остани.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • пишеш прекрасно,но ми се иска да видя някой по-позитивен твои стих!
    имаш талант продължавай да ни радваш
  • хареса ми!
  • благодаря на всички за коментарите.мнението Ви значи много за мен.целувам ви
  • ритъмът на няколко пъти бива нарушен.
    като цяло е подходящо за текст на... песен.
  • Вълнуващ и силен стих!!!
    Поздравявам те за хубавото изпълнение!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...