Не ми дължиш...
Не ми дължиш откраднатите ласки,
целувките и шепота горещ...
Щом време е да хвърлим маски
в дълбоката житейска пещ...
Прочете ме като писмо любовно
и вече всичко в мен разучи,
почерпи ме със билето отровно,
сърцето си за мен заключи...
... Иди си! - каза ми, стотици има -
жени... за всеки търсещ мъж...
При друг топли се тази зима
и мойта топлина задръж...
С такива думи ме отпрати,
затвори бавно пътната врата,
по мене сякаш камък че запрати,
раздра се черното на вечерта...
И вече няма във постеля мека
на рамото ти да склоня глава,
в гората по нетъпкана пътека -
да тичам като влюбена сърна...
И няма да ме будиш със целувки,
и няма с нищо да ме задържиш,
не искам празни думи и преструвки
и всъщност... нищичко не ми дължиш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ирена Георгиева Todos los derechos reservados
