22 feb 2006, 0:17

Не ми казвай 

  Poesía
673 0 4

Не ми казвай, че има небе -
много синьо и пълно със птици.
Разкажи ми как вечер морето
съживява всички удавници
/като кости заседнали в гърлото
на безкрайното му зелено/...
Разкажи ми, че има дъно.
И че всичко красиво е бременно
с нещо грозно и черно.
Че светлото
всъщност винаги
стъмва накрая.
И че само в очите е цветно...
Че светът е до лудост цял.
Че се впиват във дланите нокти
и се стряскаш, когато заспиш.
Разкажи ми за черните котки
със тревисто зелени очи,
дето нощем нахлуват в съня ти
и в безлунните нощи осъмват.
Че дори да сънуваш деня,
светлината накрая се стъмва...
Не ми казвай, че има небе!


Венцислава Симеонова

© Венцислава Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??