Не ми казвай
Не ми казвай, че има небе -
много синьо и пълно със птици.
Разкажи ми как вечер морето
съживява всички удавници
/като кости заседнали в гърлото
на безкрайното му зелено/...
Разкажи ми, че има дъно.
И че всичко красиво е бременно
с нещо грозно и черно.
Че светлото
всъщност винаги
стъмва накрая.
И че само в очите е цветно...
Че светът е до лудост цял.
Че се впиват във дланите нокти
и се стряскаш, когато заспиш.
Разкажи ми за черните котки
със тревисто зелени очи,
дето нощем нахлуват в съня ти
и в безлунните нощи осъмват.
Че дори да сънуваш деня,
светлината накрая се стъмва...
Не ми казвай, че има небе!
Венцислава Симеонова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Венцислава Симеонова Все права защищены
