VenY (Венцислава Симеонова)
78 152
22 февр. 2006 г., 00:17

Не ми казвай 

  Поэзия
672 0 4

Не ми казвай, че има небе -
много синьо и пълно със птици.
Разкажи ми как вечер морето
съживява всички удавници
/като кости заседнали в гърлото
на безкрайното му зелено/...
Разкажи ми, че има дъно.
И че всичко красиво е бременно
с нещо грозно и черно.
Че светлото
всъщност винаги
стъмва накрая.
И че само в очите е цветно...
Че светът е до лудост цял.
Че се впиват във дланите нокти
и се стряскаш, когато заспиш.
Разкажи ми за черните котки
със тревисто зелени очи,
дето нощем нахлуват в съня ти
и в безлунните нощи осъмват.
Че дори да сънуваш деня,
светлината накрая се стъмва...
Не ми казвай, че има небе!


Венцислава Симеонова

© Венцислава Симеонова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??