20 mar 2013, 8:00

Не ми казвай защо те боли

  Poesía
676 0 2

Не ми казвай защо те боли.

По дългия път е трънливо.

Викай, ругай, ако искаш - мълчи -

ще остана до теб търпеливо.

Да чуя всяка стаена сълза -

напираща, тъжна, горчива.

Всяка погубена малка мечта,

пазена толкоз грижливо;

да избърша твоите кървави рани

от толкова много падения,

да хвана в моите твоите длани,

зацапани със прегрешения.

Да извикам на глас твоята болка,

макар и тя име да няма.

И всички тревоги - големи и малки,

отвънка за миг да останат.

Не ми казвай защо те боли.

Може би аз вече зная.

Мълчаливо да бъде до утре дори

аз пак до теб ще остана.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Някоя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...