Не ми казвай защо те боли
Не ми казвай защо те боли.
По дългия път е трънливо.
Викай, ругай, ако искаш - мълчи -
ще остана до теб търпеливо.
Да чуя всяка стаена сълза -
напираща, тъжна, горчива.
Всяка погубена малка мечта,
пазена толкоз грижливо;
да избърша твоите кървави рани
от толкова много падения,
да хвана в моите твоите длани,
зацапани със прегрешения.
Да извикам на глас твоята болка,
макар и тя име да няма.
И всички тревоги - големи и малки,
отвънка за миг да останат.
Не ми казвай защо те боли.
Може би аз вече зная.
Мълчаливо да бъде до утре дори
аз пак до теб ще остана.
© Някоя All rights reserved.
