И неусетно там - под звуците на рока
чу се песен мрачна и жестока.
Падна долу, повалена и последната
Малена, ала гордо тя не ще се изправи!
Нея съдбата лошо я попари.
И чу се викът, и видяха се сълзите,
и строшиха се на парченца душите.
И сякаш не променени, а леко оскърбени
виновно гледаме всички встрани.
Есен беше и есен пак е!
Времето спомена не изтрива!
Сякаш с тебе импулсът загина,
заедно с волната ми грива.
И мъртви чувства, и всичко в мен загива,
поука взех си - да съм жива не ми отива!