30 sept 2009, 0:56

Не ми пиши 

  Poesía » Versos blancos
746 0 5
Поредното признание.
Пак закъсняло...
Ти тласна ме във чуждите ръце,
сега как страдаш
ми пишеш с тези редове.
Как тъжен е животът ти без мен
и си забравил да мечтаеш.
Как всичко губи смисъл,
когато ти не го желаеш.
Докосваш устни, думи пак шептиш,
но във душата бездна зее...
Опитваш да се промениш, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??