Не ми пиши
Поредното признание.
Пак закъсняло...
Ти тласна ме във чуждите ръце,
сега как страдаш
ми пишеш с тези редове.
Как тъжен е животът ти без мен
и си забравил да мечтаеш.
Как всичко губи смисъл,
когато ти не го желаеш.
Докосваш устни, думи пак шептиш,
но във душата бездна зее...
Опитваш да се промениш,
но огънят от мене в тебе тлее.
И молиш ме да видиш ме поне,
готов си разстояния да минеш.
Уж казваш "за едно кафе",
но всъщност искаш да ме имаш.
Обичаш ме. Сега ли го разбра?
Или спести си го тогава?
Прекрасна си! Поне за миг... Ела.
Да зърна светлината в дните.
Не искай го от мен. Пак ще боли.
И този път от невъзможното...
пресъхнали са моите очи,
забравила съм много нощи.
И раната посипах пак с любов,
за да престане да кърви.
Не ми пиши! Боли. Все още.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Вълкова Всички права запазени
