25 mar 2007, 21:39

Не ми се случвай

  Poesía
850 0 12
Не ми се случвай, чуваш ли!
До болка се страхувам.
Ще мога ли да бъда истинска?
Ще мога ли отново да обичам.

Желанието на телата е само миг,
а вечността е във душите ни.
До мен ли си, си  обичлив...
страстта кипи в очите ти.

Ала не вярвам вече в думите,
вълшебствата са за наивници.
Не си от тях, ти нямаш истини.
Единствено желаеш тялото ми...

Не ми се случвай! Страх ме е.
Реалната любов е нереална,
а в случването на телата
теорията на невероятностите...
остава виртуална...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...