20 may 2011, 14:21

Не ми се умира 

  Poesía » Otra
1150 0 25

Не ми се умира, мой бели красавецо...
Под бъзова клонка си крия живота.
И рОни се цвят дваж по-бял от светкавица
и трижди по-тих от прегръдка с гарота.

Не сварих подковите на Росинанта си
да лъсна до сребърно по калдъръма,
вратата навън да избия от пантите
и в собствени грешки крака да препъна.

Не ми се умира, мой бели красавецо...
Мъгливи воали не мятай за було,
не идвай за мене, не вдигай наздравица
на горния кат в алабастрова кула.

Под бъзово клонче небе недоносено
люлея и цвят по косата си сбирам.
Мой бял и прекрасен, прощавай въпроса ми,
но как неживял се умира?


20.05.2011
Радост Даскалова

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??