20.05.2011 г., 14:21

Не ми се умира

Поезия » Друга

1.3K 0 25

Не ми се умира, мой бели красавецо...
Под бъзова клонка си крия живота.
И рОни се цвят дваж по-бял от светкавица
и трижди по-тих от прегръдка с гарота.

Не сварих подковите на Росинанта си
да лъсна до сребърно по калдъръма,
вратата навън да избия от пантите
и в собствени грешки крака да препъна.

Не ми се умира, мой бели красавецо...
Мъгливи воали не мятай за було,
не идвай за мене, не вдигай наздравица
на горния кат в алабастрова кула.

Под бъзово клонче небе недоносено
люлея и цвят по косата си сбирам.
Мой бял и прекрасен, прощавай въпроса ми,
но как неживял се умира?

20.05.2011
Радост Даскалова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Регина (Радост Даскалова)

имах тежък период, търсещия...сега само изпуснах парата

2011-06-01T19:42:12+03:00
Търсещия (Владимир Владимиров)

Съкровена изповед на жизнелюбивата душа, изправена пред сингулярността на небитието:"Не ми се умира, мой бели красавецо...";равносметка "по следите на изгубеното време", душевна болка от съзнанието за неизминатите пътища и непрочетените приказки на живота.
Поздрав, Рег!

2011-05-31T11:59:52+03:00
Регина (Радост Даскалова)

стел88 - благодаря за суперлатива!

вода - вече на няколко пъти ме удивяваш как точно разчиташ текстовете ми...мисля, че имаш дарба за литератор.

2011-05-27T23:52:21+03:00
voda (Елица Ангелова)

Стихът покорява със своята искреност.
Човешка тъга от осъзнаваето, че не си живял, както си искал да бъде...
Мисля, че всеки има такива мигове, без да може така да сподели мислите си.
Поздрави!

2011-05-27T07:59:48+03:00
stel88 (Стеляна)

Ужасно силно пишеш. Финалът оставя ледени тръпки. Поздрави.

2011-05-26T14:50:30+03:00