27 ene 2008, 12:01

Не мислиш

  Poesía
625 0 1

            Не мислиш



Не мислиш, че ще те забравя,
но за какво си ми след като
няма капка милост в твоята душа -
ледена е тя.


Отвори и погледни, чакай ме,
ако искаш дори, но забрави, че
аз ще си остана такава, каквато
бях докато целувах ти краката.


Да, чакай ме, но не аз не ще се върна.
Забрави, аз не съм онази, която лазеше
до днес в краката ти, не съм тази,
на която потъпкваше достойнството,
сега разбрах, че ледено е твоето сърце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джулияна Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Затвори тази страница.Затвори я!
    Погледни настрани и нагоре!
    Има толкова много причини,
    които носят радостни емоции!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....