Мечтая за теб...
ти си моята малка вселена.
Вдишвам твоя парфюм свеж и лек,
ти си слабост у мен спотаена.
Мога да плача за теб
и в миг да престана, аз мога
да бъда стих в малък куплет,
останал завинаги спомен.
Мога да избягам далеч
да се върна отново, знаеш мога
мога да търся да моля, дори,
мога всичко това. Да, аз мога!
Остани за миг тук, за малко поспри,
липсва момент от сюжета,
без теб да живея, даже за миг, без твойта любов -
Да! Ето това аз не мога!
© Мая Иванова Todos los derechos reservados