30 nov 2007, 17:45

Не мога да забравя теб

  Poesía
968 0 8
Не мога да забравя теб

Не мога да забравя теб!
Не мога да забравя твойте ласки!
Не мога да забравя топлината твоя, когато нежно ме прегръщаш.
Последно сбогом говорят ми очите, гледам те с тъга в сърцето.
Плаче ми душата, умът ми пак крещи, че те обичам да ти кажа не успях дори.
Моля се отново да те видя, моля се отново да те имам.
Мой си и ще си останеш мой навеки, макар далеч да си от мен сега.
Лятото отмина, а с него си замина любовта. А тя бе една стихия разрушаваща в мен дори сега.
Не мога да те имам както преди, не мога и времето да върна. Сърцето ме боли сега и бавно гасне от любов по теб.
Страхувах се от таз раздяла, знаех, че много ще боли, но нямах и представа, че животът ми ще се стопи.
И не вината е у теб и мен, а в километрите, които ни делят!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ви бладодаря на всички. Вашето мнение означава много за мен. Тези стихчета съм ги писала преди 3 години, скоро очакваите новите, които наистина са много силни
  • Докосна ме!
    Браво!
  • Разтоянието не е пречка за любовта!!! Мога да го кажа с гордо вдигната глава! От личен опит.. ако искаш нещо силно.. то става! Вярвай и когато имаш чувства-сподели ги,не малчи. От малчанието знаеш,че никой не е забогатял! Успех! И от тук нататак само положителни емоции ти желая от все сурце!
  • Много добар стих,но аз мисля че не винаги вината е в разтоянието,една лубов е толкова по-силна колкото повече километри я делят.Успех!!!
  • По дяволите,и на мен ми е познато,затова ти съчувствам от сърце!С обич!!!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...