Nov 30, 2007, 5:45 PM

Не мога да забравя теб

  Poetry
967 0 8
Не мога да забравя теб

Не мога да забравя теб!
Не мога да забравя твойте ласки!
Не мога да забравя топлината твоя, когато нежно ме прегръщаш.
Последно сбогом говорят ми очите, гледам те с тъга в сърцето.
Плаче ми душата, умът ми пак крещи, че те обичам да ти кажа не успях дори.
Моля се отново да те видя, моля се отново да те имам.
Мой си и ще си останеш мой навеки, макар далеч да си от мен сега.
Лятото отмина, а с него си замина любовта. А тя бе една стихия разрушаваща в мен дори сега.
Не мога да те имам както преди, не мога и времето да върна. Сърцето ме боли сега и бавно гасне от любов по теб.
Страхувах се от таз раздяла, знаех, че много ще боли, но нямах и представа, че животът ми ще се стопи.
И не вината е у теб и мен, а в километрите, които ни делят!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ви бладодаря на всички. Вашето мнение означава много за мен. Тези стихчета съм ги писала преди 3 години, скоро очакваите новите, които наистина са много силни
  • Докосна ме!
    Браво!
  • Разтоянието не е пречка за любовта!!! Мога да го кажа с гордо вдигната глава! От личен опит.. ако искаш нещо силно.. то става! Вярвай и когато имаш чувства-сподели ги,не малчи. От малчанието знаеш,че никой не е забогатял! Успех! И от тук нататак само положителни емоции ти желая от все сурце!
  • Много добар стих,но аз мисля че не винаги вината е в разтоянието,една лубов е толкова по-силна колкото повече километри я делят.Успех!!!
  • По дяволите,и на мен ми е познато,затова ти съчувствам от сърце!С обич!!!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...