Nov 30, 2007, 5:45 PM

Не мога да забравя теб

  Poetry
972 0 8
Не мога да забравя теб

Не мога да забравя теб!
Не мога да забравя твойте ласки!
Не мога да забравя топлината твоя, когато нежно ме прегръщаш.
Последно сбогом говорят ми очите, гледам те с тъга в сърцето.
Плаче ми душата, умът ми пак крещи, че те обичам да ти кажа не успях дори.
Моля се отново да те видя, моля се отново да те имам.
Мой си и ще си останеш мой навеки, макар далеч да си от мен сега.
Лятото отмина, а с него си замина любовта. А тя бе една стихия разрушаваща в мен дори сега.
Не мога да те имам както преди, не мога и времето да върна. Сърцето ме боли сега и бавно гасне от любов по теб.
Страхувах се от таз раздяла, знаех, че много ще боли, но нямах и представа, че животът ми ще се стопи.
И не вината е у теб и мен, а в километрите, които ни делят!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ви бладодаря на всички. Вашето мнение означава много за мен. Тези стихчета съм ги писала преди 3 години, скоро очакваите новите, които наистина са много силни
  • Докосна ме!
    Браво!
  • Разтоянието не е пречка за любовта!!! Мога да го кажа с гордо вдигната глава! От личен опит.. ако искаш нещо силно.. то става! Вярвай и когато имаш чувства-сподели ги,не малчи. От малчанието знаеш,че никой не е забогатял! Успех! И от тук нататак само положителни емоции ти желая от все сурце!
  • Много добар стих,но аз мисля че не винаги вината е в разтоянието,една лубов е толкова по-силна колкото повече километри я делят.Успех!!!
  • По дяволите,и на мен ми е познато,затова ти съчувствам от сърце!С обич!!!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...