30.11.2007 г., 17:45 ч.

Не мога да забравя теб 

  Поезия
666 0 8
Не мога да забравя теб

Не мога да забравя теб!
Не мога да забравя твойте ласки!
Не мога да забравя топлината твоя, когато нежно ме прегръщаш.
Последно сбогом говорят ми очите, гледам те с тъга в сърцето.
Плаче ми душата, умът ми пак крещи, че те обичам да ти кажа не успях дори.
Моля се отново да те видя, моля се отново да те имам.
Мой си и ще си останеш мой навеки, макар далеч да си от мен сега.
Лятото отмина, а с него си замина любовта. А тя бе една стихия разрушаваща в мен дори сега.
Не мога да те имам както преди, не мога и времето да върна. Сърцето ме боли сега и бавно гасне от любов по теб.
Страхувах се от таз раздяла, знаех, че много ще боли, но нямах и представа, че животът ми ще се стопи.
И не вината е у теб и мен, а в километрите, които ни делят!

© Виктория Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ви бладодаря на всички. Вашето мнение означава много за мен. Тези стихчета съм ги писала преди 3 години, скоро очакваите новите, които наистина са много силни
  • Докосна ме!
    Браво!
  • Разтоянието не е пречка за любовта!!! Мога да го кажа с гордо вдигната глава! От личен опит.. ако искаш нещо силно.. то става! Вярвай и когато имаш чувства-сподели ги,не малчи. От малчанието знаеш,че никой не е забогатял! Успех! И от тук нататак само положителни емоции ти желая от все сурце!
  • Много добар стих,но аз мисля че не винаги вината е в разтоянието,една лубов е толкова по-силна колкото повече километри я делят.Успех!!!
  • По дяволите,и на мен ми е познато,затова ти съчувствам от сърце!С обич!!!
  • Познато...до болка познато...
    Наистина ме трогна. Браво!!!
  • Да - Добре си ни дошла!
    Разтоянието убива и много други неща, но същото така - ражда!!!
    Поздрав!
  • Колко си права, Вик - разстоянията, които делят влюбените, убиват всякакви илюзии.... силен стих си написала
Предложения
: ??:??