30.11.2007 г., 17:45

Не мога да забравя теб

966 0 8
Не мога да забравя теб

Не мога да забравя теб!
Не мога да забравя твойте ласки!
Не мога да забравя топлината твоя, когато нежно ме прегръщаш.
Последно сбогом говорят ми очите, гледам те с тъга в сърцето.
Плаче ми душата, умът ми пак крещи, че те обичам да ти кажа не успях дори.
Моля се отново да те видя, моля се отново да те имам.
Мой си и ще си останеш мой навеки, макар далеч да си от мен сега.
Лятото отмина, а с него си замина любовта. А тя бе една стихия разрушаваща в мен дори сега.
Не мога да те имам както преди, не мога и времето да върна. Сърцето ме боли сега и бавно гасне от любов по теб.
Страхувах се от таз раздяла, знаех, че много ще боли, но нямах и представа, че животът ми ще се стопи.
И не вината е у теб и мен, а в километрите, които ни делят!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ви бладодаря на всички. Вашето мнение означава много за мен. Тези стихчета съм ги писала преди 3 години, скоро очакваите новите, които наистина са много силни
  • Докосна ме!
    Браво!
  • Разтоянието не е пречка за любовта!!! Мога да го кажа с гордо вдигната глава! От личен опит.. ако искаш нещо силно.. то става! Вярвай и когато имаш чувства-сподели ги,не малчи. От малчанието знаеш,че никой не е забогатял! Успех! И от тук нататак само положителни емоции ти желая от все сурце!
  • Много добар стих,но аз мисля че не винаги вината е в разтоянието,една лубов е толкова по-силна колкото повече километри я делят.Успех!!!
  • По дяволите,и на мен ми е познато,затова ти съчувствам от сърце!С обич!!!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...