21 nov 2018, 9:06

Не мога да замръзна

  Poesía » Civil
674 0 0



Ако ми пуснеш ръката,
дали ще замръзна,
под ледени капки
на късната есен.
Не виждаш в мъглата
как тихичко зъзна
и в мигове кратки
се топля с песен.

А тук са останали,
свраки, врабчета,
заради мен
се опитват да пеят.
А в очите им пламъци,
като буйни момчета,
в студения ден
от трошички живеят.

А колко надежда
в тяхната песен,
на прага на зимата
те са щастливи.
Врабчето подрежда
усмивка до есен,
завършва картината
със снежинките живи.

Да замръзна не мога,
щом искаш пусни ми ръката,
да кацне на нея врабчето,
трошица от мен да кълве.
Любовта е от Бога,
и от него тъгата.
Той не дава сърцето
да се разкъсва на две.

Явор Перфанов
20.11.2018
Г.Оряховица

:)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

2018

 

 

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...