21 nov 2018, 9:06

Не мога да замръзна

  Poesía » Civil
676 0 0



Ако ми пуснеш ръката,
дали ще замръзна,
под ледени капки
на късната есен.
Не виждаш в мъглата
как тихичко зъзна
и в мигове кратки
се топля с песен.

А тук са останали,
свраки, врабчета,
заради мен
се опитват да пеят.
А в очите им пламъци,
като буйни момчета,
в студения ден
от трошички живеят.

А колко надежда
в тяхната песен,
на прага на зимата
те са щастливи.
Врабчето подрежда
усмивка до есен,
завършва картината
със снежинките живи.

Да замръзна не мога,
щом искаш пусни ми ръката,
да кацне на нея врабчето,
трошица от мен да кълве.
Любовта е от Бога,
и от него тъгата.
Той не дава сърцето
да се разкъсва на две.

Явор Перфанов
20.11.2018
Г.Оряховица

:)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

2018

 

 

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...