Ако ми пуснеш ръката,
дали ще замръзна,
под ледени капки
на късната есен.
Не виждаш в мъглата
как тихичко зъзна
и в мигове кратки
се топля с песен.

А тук са останали,
свраки, врабчета,
заради мен
се опитват да пеят.
А в очите им пламъци,
като буйни момчета,
в студения ден
от трошички живеят.

А колко надежда
в тяхната песен,
на прага на зимата
те са щастливи.
Врабчето подрежда
усмивка до есен,
завършва картината
със снежинките живи.

Да замръзна не мога,
щом искаш пусни ми ръката,
да кацне на нея врабчето,
трошица от мен да кълве.
Любовта е от Бога,
и от него тъгата.
Той не дава сърцето
да се разкъсва на две.

Явор Перфанов
20.11.2018
Г.Оряховица

:)