НЕ МОГА ДА ЗАСПЯ

 И винаги отново се завръщам,

 когато думите не искат да си идат,           

 когато в тъмното небе

 бездомна  пак ме вика

 уплашената, ръбеста луна.

 А болката и във очите ми се стича,

 нощта ми на безлуние обрича,      

 та да не мога да заспя.

 Сърцето си на някого бих искала

 да подаря тогава -

 да стопли вместо мене

 заспиващия нечий ден.

 Пък аз отново се завръщам

 към болката на тъмното небе.

 Луната – без да се замисля,

 се скрива в моите сълзи.

 Така – обречени от своята самостност,

 ще пазим тишината на нощта.