Не мога да заспя
938
0
0
НЕ МОГА ДА ЗАСПЯ
И винаги отново се завръщам,
когато думите не искат да си идат,
когато в тъмното небе
бездомна пак ме вика
уплашената, ръбеста луна.
А болката и във очите ми се стича,
нощта ми на безлуние обрича,
та да не мога да заспя.
Сърцето си на някого бих искала
да подаря тогава -
да стопли вместо мене
заспиващия нечий ден.
Пък аз отново се завръщам
към болката на тъмното небе.
Луната – без да се замисля,
се скрива в моите сълзи.
Така – обречени от своята самостност,
ще пазим тишината на нощта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Бързева Всички права запазени
