9 ago 2007, 15:16

НЕ МРАЗЯ

  Poesía
1.5K 1 12
Не мразя

Не съдя,
теб не обвинявам.
Минава време,
но болката остава.
Не мразя.
Осакатена продължавам.
Научих се
всичко да прощавам.

Да съди, който посмее.
Да съди някой ненаказан.
Със болка се живее,
но НЕ и със омраза.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мари Пиф Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво, много мъдрост има в тези така малко думи!
  • Браво Иве! Много мъдро и прекрасно стихче!Точно така без омраза!
  • Много хубаво послание носи стиха ти!!!
    Поздрав и прегръдка!!!Прекрасен стих!!!
  • "Да съди, който посмее.
    Да съди някой ненаказан.
    Със болка се живее,
    но НЕ и със омраза."

    Поздрави, Ив!!! Аз се научих да мразя само ревността, злобата и завистта. Не хората, които ги изпитват. Тях ги съжалявам.
  • Точно, кратко и ясно =) Поздравления за стиха, много е добър и има много истина в него. И, Jolly_Roger, мисля, че трябва да направиш разлика между живот и съществуване - можещ да съществуваш с омраза в душата, но не и да живееш =)

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...