9 авг. 2007 г., 15:16

НЕ МРАЗЯ

1.5K 1 12
Не мразя

Не съдя,
теб не обвинявам.
Минава време,
но болката остава.
Не мразя.
Осакатена продължавам.
Научих се
всичко да прощавам.

Да съди, който посмее.
Да съди някой ненаказан.
Със болка се живее,
но НЕ и със омраза.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мари Пиф Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво, много мъдрост има в тези така малко думи!
  • Браво Иве! Много мъдро и прекрасно стихче!Точно така без омраза!
  • Много хубаво послание носи стиха ти!!!
    Поздрав и прегръдка!!!Прекрасен стих!!!
  • "Да съди, който посмее.
    Да съди някой ненаказан.
    Със болка се живее,
    но НЕ и със омраза."

    Поздрави, Ив!!! Аз се научих да мразя само ревността, злобата и завистта. Не хората, които ги изпитват. Тях ги съжалявам.
  • Точно, кратко и ясно =) Поздравления за стиха, много е добър и има много истина в него. И, Jolly_Roger, мисля, че трябва да направиш разлика между живот и съществуване - можещ да съществуваш с омраза в душата, но не и да живееш =)

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...