Човекът, когато е пиян,

е със очи кърваво-червени.

Изглежда весел и засмян

и свободен от проблеми.

Държи в ръката  питието,

седейки сам на стола,

отпива и обвива си лицето

със маската на алкохола.

Маската, алтернатива

на реалността злокобна -

изглежда тъй красива

и тъй мила, благородна.

Ала същински дявол тя е,

бавно погубваща човека

и този, който и се поддаде,

"нищо добро не го чека."

Имах аз приятел мой,

принуден от тежкото живеене

да развали живота свой,

чрез алкохолното падение.

Сега пред вас със този стих

аз заклевам се юнашката,

че абсолютно никога не бих

се пристрастил към чашката!