May 1, 2009, 10:57 PM

Не на чашката

  Poetry » Other
820 0 1

Човекът, когато е пиян,

е със очи кърваво-червени.

Изглежда весел и засмян

и свободен от проблеми.

 

Държи в ръката  питието,

седейки сам на стола,

отпива и обвива си лицето

със маската на алкохола.

 

Маската, алтернатива

на реалността злокобна -

изглежда тъй красива

и тъй мила, благородна.

 

Ала същински дявол тя е,

бавно погубваща човека

и този, който и се поддаде,

"нищо добро не го чека."

 

Имах аз приятел мой,

принуден от тежкото живеене

да развали живота свой,

чрез алкохолното падение.

 

Сега пред вас със този стих

аз заклевам се юнашката,

че абсолютно никога не бих

се пристрастил към чашката!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Ганчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • не се знае, но дано наистина не се пристрастиш!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...