Не, не си отивай
Намери ме там,
където се пресичат
линиите на съдбите със слънчевите лъчи
и там,
където се свличат
тревите със своите зелени коси.
Погледни натам,
където чайките излитат
и се губят в безкрайните простори
и натам,
където се докосват
невидимите с безоблачните хоризонти.
Усети ме там,
където се изтичат
пясъците в невидими дупки
и там,
където изпъкват
истините пред пробляскващи лъжи.
Докосни ме там,
където коленичат
болките и мъките, окъпани в сълзи
и там,
където се изсъхват
формите от водните пръски.
Измъкни ме от там,
където стенат
мислите от жестоките рани
и от там,
където пулсират
звездите от горещите пламъци.
Настани ме там,
където се завръщат
мечтите, дори в хладните си роси
и там,
където се събличат
нощите пред бледите си Луни.
Дари ме там,
където любовта се събужда
и гали мило, дори през сънени очи.
Съхрани ме в сърцето си,
което знае да обича
и ме пази от злите езици.
Не, не си отивай.
Постой.
Аз съм там.
И тук съм.
Продължавай.
И ме наблюдавай!
© Светлана Тодорова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Незабравимо!!!
Възхитителен,прекрасен стих!!! -
И някъде потока прелива...
от сънищата на безкрая
и тихо си взима от огъня на съня
докато го отнеме тихо над жарта...
-
!!!
-
поздрави за този стих
-
Прекрасно и романтично!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Николина, благодаря за откровението, радвам се, че отново си тук!
Веси, благодаря..усещах, че ще ти допадне и се радвам, че успях!
Марина,ти си най- редовната ми читателка във всичките ми сайтове, благодяря ти от сърце!
portishead, Когато се събудиш ме повярвай...галя те усмихнато със слъвчевия лъч, и отвориш ли очи ми се порадвай ...пусни ме да влеза в твоя скут..
Георги, радваш ме с коментара си..благодаря за топлите думички!
Антоан, удоволствие е за мен да чуя това от теб, трогна ме!
Драгомира, добре дошла в моя поетичен свят...и дано се чувстваш превъзходно при мен!