Не, не си отивай
Намери ме там,
където се пресичат
линиите на съдбите със слънчевите лъчи
и там,
където се свличат
тревите със своите зелени коси.
Погледни натам,
където чайките излитат
и се губят в безкрайните простори
и натам,
където се докосват
невидимите с безоблачните хоризонти.
Усети ме там,
където се изтичат
пясъците в невидими дупки
и там,
където изпъкват
истините пред пробляскващи лъжи.
Докосни ме там,
където коленичат
болките и мъките, окъпани в сълзи
и там,
където се изсъхват
формите от водните пръски.
Измъкни ме от там,
където стенат
мислите от жестоките рани
и от там,
където пулсират
звездите от горещите пламъци.
Настани ме там,
където се завръщат
мечтите, дори в хладните си роси
и там,
където се събличат
нощите пред бледите си Луни.
Дари ме там,
където любовта се събужда
и гали мило, дори през сънени очи.
Съхрани ме в сърцето си,
което знае да обича
и ме пази от злите езици.
Не, не си отивай.
Постой.
Аз съм там.
И тук съм.
Продължавай.
И ме наблюдавай!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светлана Тодорова Все права защищены
