Навярно би била щастлива обич.
Любов, облечена със страст и нежност.
Но всъщност тя е тъжна, като Ловеч -
самотен, изоставен, безнадежден...
Аз много дълго мога да разказвам.
За сънища, които ми се сбъднаха.
Но в тези, за морето на Бургас
и Морската при Христо* , не осъмнах.
И Ти не ми се случваш. А те има.
Понякога до дъх. До допир, но почти?
Предвид това, в душата ми, че зима е,
надеждата ме стопля, че си Ти...
И някак вместо пясък от безвремие,
броят се часовете ти на липса.
Неслученото щастие за мене,
е просто, че на нас не ни е писано...
_________________
*Христо - Поета и писател Христо Фотев, като е използвано малкото име на автора поради усещане за душевна близост в поезията. - бел. авт.
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов Todos los derechos reservados