Навярно би била щастлива обич.

Любов, облечена със страст и нежност. 

Но всъщност тя е тъжна, като Ловеч -

самотен, изоставен, безнадежден... 

Аз много дълго мога да разказвам.

За сънища, които ми се сбъднаха.

Но в тези, за морето на Бургас

и Морската при Христо* , не осъмнах.

И Ти не ми се случваш. А те има.

Понякога до дъх. До допир, но почти? 

Предвид това, в душата ми, че зима е, 

надеждата ме стопля, че си Ти... 

И някак вместо пясък от безвремие, 

броят се часовете ти на липса. 

Неслученото щастие за мене, 

е просто, че на нас не ни е писано... 

_________________

*Христо - Поета и писател Христо Фотев, като е използвано малкото име на автора поради усещане за душевна близост в поезията. - бел. авт. 

Стихопат. 

Danny Diester