11 feb 2018, 10:20

Не нося на колосване 

  Poesía
636 10 12

Не завързвай очите ми с кърпа от прошки –

напоена и тежка, люти като огън!
Аз не моля, не прося видения нощем,
за да трият с ръкав трезви грешки. 
А мога!

 

Да си сляп – не е изход, а вход към неистини.
Залостѝ по-добре съвестта си с резе.
Коловозно подкарай юздите ѝ мислено –
глупостта и без друго компаса ти взе.

 

Не изписвай трогателност с почерк от пошлост.
Не кова за сърцето си низ паравани.
И добра, и ужасно проклета съм още.
Да колосаш душата ми? 

Няма да стане!
 

© Мая Нарлиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??