Не нося на колосване
Не завързвай очите ми с кърпа от прошки –
напоена и тежка, люти като огън!
Аз не моля, не прося видения нощем,
за да трият с ръкав трезви грешки.
А мога!
Да си сляп – не е изход, а вход към неистини.
Залостѝ по-добре съвестта си с резе.
Коловозно подкарай юздите ѝ мислено –
глупостта и без друго компаса ти взе.
Не изписвай трогателност с почерк от пошлост.
Не кова за сърцето си низ паравани.
И добра, и ужасно проклета съм още.
Да колосаш душата ми?
Няма да стане!
© Мая Нарлиева All rights reserved.
