Замахнах с ноктите си – страсти,
забих ги в мускула – стомана.
Дланта ми с рамото ти срасна –
бездарна драма, но за двама!
И нова приказка затича
за олимпийско злато старо
след гъската ми концентрично –
от честолюбие – в поквара.
Принцесата е тъй доволна –
разсмя я гневната ти лудост,
а гордостта ми – тъй фриволна,
и с теб, и с нея стори чудо.
Повярвайте ми, не е лесно,
да бъдеш гъска, че и златна –
гъсоци има повсеместно,
принцеси – жаби… И обратно.
12.10.2017 – 21.03.2023
© Мария Димитрова Todos los derechos reservados