12 окт. 2017 г., 15:22  

Изкуството да бъдеш гъска

456 2 1

Замахнах с ноктите си – страсти,  

забих ги в мускула – стомана.      

Дланта ми с рамото ти срасна –   

бездарна драма, но за двама!       

 

И нова приказка затича            

за олимпийско злато старо     

след гъската ми концентрично –    

от честолюбие – в поквара. 

 

Принцесата е тъй доволна –

разсмя я гневната ти лудост,

а гордостта ми – тъй фриволна,

и с теб, и с нея стори чудо.

 

Повярвайте ми, не е лесно,

да бъдеш гъска, че и златна –

гъсоци има повсеместно,

принцеси – жаби… И обратно.  

 

 

12.10.2017 – 21.03.2023

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

  Позволих си да използвам образа с ръката и ноктите, който прочетох тук в едно стихотворение. За съжаление не запомних името на автора, моля за извинение.

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...