29 ago 2020, 6:59

Не обичаме по веднъж

  Poesía
894 0 2

В живота си никой не обича по веднъж,

но понякога крием това даже от себе си.

Ала как да кажеш на любимия си мъж,

че обичала си повече другиго преди?

 

Криеш тази тайна зад ласките си нежни.

Шепнеш му, че е бил единствен той.

Но връхлитат те спомени неизбежни

как някога някой друг е бил твой.

 

И като сладка изнерява е тази мисъл,

и ти се мразиш силно заради нея.

А тя се вмъква в теб уж без умисъл

и ти казва: „В теб ще заживея“.

 

Но да я пропъдиш е късно вече.

Тя владее над твоя ум жестоко.

И в страшен ад ще те въвлече,

в който се затъва тъй дълбоко.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николина Барбутева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Незнам....любовта е вечна, но само веднъж. ЖИВА!
  • интересен въпрос задава стихото не е късно да спреш търсенето на отговор хубав стих, всъщност

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...