23 may 2016, 13:16  

Не отлагайте днес да живеете, моля

790 1 11

Не отлагайте днес да живеете, моля,
щом го има... е ден отреден.
Приемете  с любов тази Божия воля.
Дар е тя. Не измислен рефрен.

Протегнете ръце, със шепи гребете
всеки миг подарен в светлина.
Усмивката детска с любов прегърнете.
Тя е шансът ви без патина. 

На доброто с добро въобще не е трудно
да отвръщаме тук и сега...
Но как да се справим със злото налудно
придошло като кална река.

Как да прогоним мисълта си безумна.
вклинена след траурен ден.
Как да се справим в ситуация блудна
заключила вярата в плен.

Как ще живеем... кажете бе, хора
щом светът враждебен и лош,
обсебен от власт и слава безспорна,
се побира във сребърен грош.

Как ли? Смело нека отворим душите,
/като първо на нас си простим/,
а после без драми изсушим си сълзите
и денят си със чест извървим.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления, затова че се опитваш да вдъхнеш на читателя вяра в смисъла на доброто! Надявам се, че все повече хора ще възприемат това за своя мисия, за да стане светът едно по-добро място за живеене!
  • Душата е душа, грошът е друго нещо! Бъди все такава - великолепна във всичко, което сътворяваш!
  • "Как ще живеем... кажете бе, хора"

    Въпрос риторичен, с горчив аромат.
    Днес както вчера и утре, и после
    ще се провираме пак между капките
    като камили през иглени отвори
    плаха надежда превърнали в стих...
  • Да, нека да отворим душите си! Много ми хареса, Таня!
  • Прав си, май наистина спъва, идват в повече сричките. Благодаря, Исмаил!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...