2 nov 2008, 20:35

Не отлитай

1K 1 6
не се научих да те губя
в чуждите очи
на тъмнината
макар да знаех
че отлиташ...
наивно вярвах
на ръцете ти
а сърцето ми
самотно скиташе...

дъхът ти ми прошепна
че си вятър
а всъщност ти за мен
си дишане
не тръгвай
моля те
почакай
крещя безмълвно
ОСТАНИ...
прегръщаш ме
но всъщност мене ли
прегръщаш
или някоя
далечно друга...
целуваш ли ме
или в очите ми
рисуваш с устни
нея...?
не съм жарава
припознал си ме
огън бях
а днес съм пепел
и вече съм бездушно
опустяла....
твърде дълго
те умирах
а устните ти
шепнеха раздяла...
кажи че съм ти чужда
непозната
кажи го
и ще си вървя
без питане....
прегръдките за нея
запази
отдавна ме сбогува
в очите ти...

уморих се да играем
на обичане

и все да бъда в ролята
на губеща
твърде дълго ми издъхваха
мечтите...
не ме моли за прошка
късно е
пресъхнаха ми вече
и сълзите...
ще тръгна
без да се обръщам
ще загърбя всички
спомени
и сама ще продължа
по пътя
молейки се
да ми кажеш



спри...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Поли Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "уморих се да играем
    на обичане
    и все да бъда в ролята
    на губеща
    твърде дълго ми издъхваха
    мечтите..."

    Аплодисменти отново!
  • Твърде дълго ми издъхваха мечтите...
    Усетих болката.Тя ми е позната.Много ми харесва!
    Поздрав!!!
  • Просто невероятно!Браво!Успя да ме просълзиш!
  • "уморих се да играем
    на обичане "- Понякога всички се уморяваме от тази игра! Но хубавото е че се научаваме как и кога да даваме любовта, без да се молим! Поздравления за хубавото стихотворение!
  • Бях ти го написала преди, сега пак ще ти го напиша - изключително талантлива си!
    Лично на мен стихът много ми хареса! Продължавай така!
    Поздрави!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....